Великобритания – лицето на другостта

„Никога няма да срещнеш Сартр в английско кафене по две причини.

А: Няма го Сартр. Б: Няма кафенета."

Джордж Стайнър

 Великобритания е страна, свързана географски и исторически с Европа.  Икономиката и културата й, доминиращата й позиция в световната политика неведнъж са определяли съдбинините на стария континент. Англичаните обаче са народ с манталитет, различен от европейския. Запокитени „на края на света“ в студената прегръдка на Атлантика, те са си създали модел на живот, напълно различен от унифицираните европейски стандарти за нормалност. Затова и страната им е лице на другостта и различността.

Ако в Европа колите имат ляв волан и се движат в ляво, във Великобритания (и страните, били под нейно управление) воланът е десен. Спирките са обратни. Надписите на пешеходните пътеки са обратни и ако човек иска да пресече безопасно, е добре първо да погледне на дясно.

Казват, че тази традиция е запазена от времето на рицарите, които носели оръжието си в дясната ръка. Според други кочияшите държали камшка в дясната си ръка и застрашавали преминаващите по тротоара пешеходци, поради което били преместени в дясно. Каквато и да е истината, още келтите, автохтонното население на Острова, свързват дясната страна с изгрева на слънцето, с добрите поличби и светлината в противовес на лявата (залез, мрак). Така дясното се превръща в алюзия за колелото на живота, въртящо се от изгрев към залез, от раждане към смърт, от първата към последната спирка в скромното ни житейско пътуване през времето.

Ако в Европа приятели се събират на следобедно кафе, във Великобритания те се срещат на следобеден чай (Afternoon Tea или Five o’clock tea). Вярно е, че традицията в пиенето на чай идва от Китай, но англичаните съумяват да я превърнат в типично английска институция, отразяваща изтънченото им аристократично отношение към света.

В Обединеното кралство началото на традацията в пиенето на следобеден чай започва през 17 в., когато съпругата на крал Чарлз 2, Катарина де Браганса, го превръща в обичайна практика. Катарина е португалска принцеса, свикнала с напитката в родината си и гледа на този приятен навик като на повод за събиране с приятелки в английския кралски двор. По нейно време обаче чаят е скъпо удоволствие, достъпно само за богатите. Но е било въпрос на време този начин на социализация да стане неизменна част от живота на висшето общество.

Два века по-късно нейният опит в създаването на чаената традиция е развит от графинята на Бедфорд, Анна Ръсел, която по време на следобедния чай пожелава да се сервират сандвичи и сладкиши (само половин век по-рано графът на Сандуич превръща „сандвича“ в популярна закуска, тъй като бил пристрастен към хазарта и нямал време да стане от масата за игра, за да се нахрани). По това време англичаните имали две хранения на ден: закуска и късна вечеря, между които доста огладнявали. Затова е задължително английският чай да се пие с мляко и захар (cream tea)  – така е по-хранителен и им помагал да издържат до вечерята.

Лейди Ан, много близка приятелка на кралица Виктория, „пренася“ новия си навик в Лондонския си салон, а той толкова се харесва на кралицата, че тя го превръща в част от дворцовия етикет. В нейна чест тогавашният кралски готвач създава специалната рецепта за Victoria Sponge Cake (пандишпанова торта със сметана и сладко от ягоди). 20 в. ще добави към него за разнообразие специалитетът Battenburg Cake (пандишпанова торта с квадратчета в два цвята, обвити със сладко от кайсии и марципан, създаден по повод сватбата на втората внучка на Виктория, Виктория от Хесе на Рейн, с нейния братовчед, принц Луис от Батенберг) и така популярните scones (малки хлебчета с леко сладък вкус), които се мажат щедро с гъста сметана (clotted cream) и сладко от ягоди.

Ако страните в Европа изповядват католицизъм, православие или протестантство – различни трактовки на християнството, то във Великобритания официалната религия е англиканство. Нито рак, нито щука – протестантство в одеждите на католицизма. Англиканството е създадено прагматично – за да може Хенри 8 да получи развод с Катерина Арагонска, но по думите на един негов съвременник, „да си развалиш отношенията с папата все още не означава, че провеждаш реформация в църквата“.

Ако повечето страни в Европа се стремят към членство в Европейския съюз, Великобритания предпочита да остане извън него. През 1946 г. в Цюрих, Швейцария, Уинстън Чърчил говори за необходимостта от „нов съюз в Европа“, чието начало според него трябва да положат Франция, която капитулира още през 1940 г., и Германия, заявила претенцията си да има доминираща роля в света. И макар че това на този етап е немислимо, през следващата 1947 г. Германия и Франция обединяват индустриите си за добив на въглища и стомана, а малко по-късно се приъсединявят към Белгия, Люксембург и Нидерландия при създаването на „Съединените европейски щати“ (Чърчил). Нещо повече, в тази своя реч Чърчил категорично заявява, че Великобритания трябва да играе главна роля в това обединение,  да работи за него, но не и да бъде част от него. Ето защо те се бавят в присъединяването си към Съюза до 1972 г. Ето защо за повечето британци Брекзит не е новина, а логична развръзка в отношенията между Острова и Континента.

Посоката на движение, следобедния чай, религията, членството в ЕС са само част от онова, което отличава Великобритания от Европа. Животът на обгърнатия в мъгли Албион е устроен различно и пулсира в специален ритъм. Той е лицето на другостта и различността, въплътени на всички нива на съществуване на Острова. Нужни са особени сетива, за да го припознаеш като част от себе си, за да го преживееш, осмислиш и влюбиш в него.

Има причини, които обуславят тази другост, но за тях ще ви разкажем по време на пътуването ви до Англия – Шотландия – Ирландия и Уелс. Пътуване до един свят, в който зад пластовете на привидността и обратността се крие дълбокото интелектуално осмисляне на реалността, която създава образа на англичанина такъв, какъвто го познаваме – остроумен и ексцентричен, деликатен и изискан, поетично-романтично настроен и вглъбен във всяка клетка на тъканта, наречена Живот, с Шекспирова замисленост и Байроновска страст.