„Имало едно време...“ Така започват всички приказки, разказващи за царе и царици, за крале и кралици, за принцове и принцеси, живели в далечни времена, в непознати земи и приказни дворци. Мизансценът винаги е величествен – сред непрестъпни планини, в прегръдките на тучни долини с буйни реки. Действието има своята морфология (Проп) и следва логиката на вълшебното – напускане на дома, забрана, нарушение на забраната, поява на антагонист, който се опитва да измами жертвата, за да има власт над нея, клопка, изпитания за героя, след които той става още по-силен и побеждава врага си. Връща се у дома и се жени за принцесата.

По рецептата на Проп се развива и нашата приказка, чието действие ни пренася в кралство Бавария, където в двореца Нимфенбург в Мюнхен се ражда Лудвиг 2 Баварски – Лудия. Той израства в любимия замък на баща си – Хьоеншвангау, разположен между две кристалночисти езера Schwansee (Лебедовото езеро) и Alpsee (Алпийското езеро), наследство от рицарите на Швангау, които в продължение на 4 века обитават крепостта Schwanstein (Лебедовата скала, над лебедовото езеро). Лудвиг бил пленен от красотата на средновековните рицарски легенди, изрисувани по стените му, сред които най-впечатляваща за него е историята за рицаря-лебед Лоенгрин. Той много обичал и старата легенда за младия дърводелец, който всяка нощ правел лебеди от дърво и с всеки нов лебед се изпълнявало едно негово желание. Затова постигнал съвършенство в направата на лебеди, но не от дърво, а от хартия. И въпреки че животът му е кратък и завършва печално, не може да се каже, че съдбата му е отказала да изпълни неговите желания.

Когато баща му, Максимилиан 2, умира, крал на Приказната страна става Лудвиг. Приказният крал най-после започва да пише своята собствена приказка за построяването на нов рицарски замък, който да превъзхожда с красотата си всички съществуващи замъци по света.

Сгодява се за своята братовчедка, принцеса София Баварска, сестра на императрица Елизабет (Сиси). Сватбата била предвидена за 12-ти октомври 1867 г. Направили необходимите приготовления – била изработена специално за случая златна колесница, били изсечени монети... Но внезапно и без да уведоми никого, младият крал разваля годежа в навечерието на сватбата и повече не помисля за женитба. Така за първи път в кралството нарушава установения ред и не отговаря на очакванията на двора.

Преживявайки себе си като „Крал Луна“, той много иска да построи дворец, подобен на изградения от „Краля Слънце“, Луи 14 – Версай. И създава Линдерхоф (единствения му завършен проект); Нойшванщайн и Херенхимзее – бледи сенки, лунни отблясъци, отразяващи великолепието на Версай по замисъла си, останали недовършени.

Най-голямо му предизвикателство е Нойшванщайн – Лебедовият замък до Лебедовото езеро (Schwansee) в Лебедовата страна (Schwangau), извисяващ се сред величествения декор на езерото Алпзее и буйния поток Пьолат. И ако за строителството на Линдерхоф кралят Луна използва лични средства, за този си дворец харчи щедро от държавната хазна. И за пореден път престъпва правилата на кралството, нарушава установения ред и заплаща за проявената дързост с живота си.

Министрите от кабинета му решават да вземат мерки срещу неговото „романтично безумие“ и му устройват клопка. По време на великденските празници Лудвиг се усамотява в Нойшванщайн, без да подозира за направения срещу него заговор. Сред доверените му бодигарди се появява предател, който съдейства на министрите му да го арестуват, отведат в замъка Берг край Мюнхен и обявят за луд. Четирима психиатри дават мнението си за психическо му състояние, без да го прегледат, и го обявяват за „нелечимо душевно болен от параноя и безумие”.

На следващата сутрин го намират мъртъв – удавен във водите на езерото Sternbeg заедно с личния му лекар и приятел д-р Гуден. Какво точно е станало остава загадка. Вероятността да се е удавил е нелогична, защото водата на езерото Sternbeg е стигала до кръста му, а той бил добре сложен и превъзходен плувец.

Въпреки това приказката му завършва повече от щастливо. Приказните му дворци продължават да поддържат жив спомена за неговата романтична страст. Необичан приживе, тъй като политиката никога не е негов приоритет, днес за него е направен музей, разказващ за копнежа на душата му – постигането на един съвършен свят. А приказните му дворци внасят милиони в държавния бюджет на Германия чрез многобройните им посетители.

При неговото най-впечатляващо творение, Нойшванщайн, завършва „Романтичния път“ в Бавария, започващ от градчето Вюрцбург, минаващ през приказно красиви германски градчета, запазили средновековната си атмосфера като Ротенбург, вдъхновил екранизацията на „Пинокио“.

По-късно един друг романтик, Чайковски, ще бъде очарован и вдъхновен от историята му и ще напише балет, посветен на лебедовото царство – „Лебедово езеро“. А когато филмовата студия на Уолт Дисни започва трескаво да търси прототип за двореца на Спящата красавица, ще избере островърхия силует на Нойшванщайн и ще го превърне в символ на компанията.

Приказно място е Бавария. Земя, в която легендите се превръщат в реалност и хората пият ненаситно от вълшебството им. Защото по тези места лудостта е величие, красотата – спасение, докосването до приказката – събуждане за един по-добър свят. Изборът да превърнеш приказното в съдба е завръщане в себе си, превъзмогване на границите, докосване до тайната на живота, което влива нови сили и светлина в душата.

Тази и още много приказки от Бавария и долината на река Рейн ще ви разкажем в пътешествието по програмите ни за „Германия – долината на Рейн и баварските замъци“ и „Германия – Берлин, Лайпциг и Романтичния път на Бавария“– два различни прочита на приказното. Ще ви очакваме!